Истории и остроумия, приписвани
на Ярослав Тагамлицки

По-долу са дадени някои случки, остроумия, смешни и/или поучителни истории, приписвани на проф. Тагамлицки. Някои от тях витаят в публичното пространство от десетилетия и понякога се разказват с други участници. Вероятно и тук има такива, в които Тагамлицки не е авторът. Все пак те свиделствуват ако не за друго, то поне за неговата популярност и легендарност в студентските и университетските кръгове.

Съдържание
За съвременното строителство
Тагамлицки успокоява
За какво служи телефонът
Тагамлицки и Кьобе
Тагамлицки и Брадистилов
Гаджето на Тагамлицки
За готовите "рецепти"
За тухлата
За математиката, медицината и всичко останало...
За какво по-напред?
K-мерната зала

За съвременното строителство
Двама от нашите математици, Тагамлицки и Матеев, след полагаемото се многогодишно чакане получиха жилища в новопостроен блок. Нетърпеливи, те отишли да разгледат бъдещите си апартаменти. Гледали горе, гледали долу и по едно време геометърът Алипи Матеев казал възмутено:

- Тагамлицки бе, Тагамлицки бе, ми тука няма един прав ъгъл.

Аналитикът Тагамлицки, който имаше нежен, почти женствен глас, кротко отвърнал:

- Утешителното, драги колега, е, че сборът от ъглите е равен на 360 градуса.

(Източник: За Жан-Жак Русо и други глупости, Георги Данаилов, Литературен форум, Библиотека Българска сбирка. С. 1997, ISBN 954-9502-12-0)

Тагамлицки успокоява
Няма никакво съмнение, че изпитът по диференциално и интегрално смятане е препятствие, което мнозина не успяват да преодолеят. А професор Тагамлицки страдаше заедно със студентите, на които трябваше да пише слаба оценка.

Веднъж, когато професорът тъжно казал: "Дайте си книжката!", съответното девойче избухнало в преждевременни ридания. Тагамлицки бил потресен:

- Ама колежке, моля ви се, защо плачете сега, моля ви се успокойте се. Бива ли такива работи. Недейте, най-горещо ви моля, недейте... Уверявам ви, че няма защо да плачете!

Момичето замлъкнало и обнадеждено вдигнало разплаканите си очи към професора.

- Ами, така де, ако всички студентки, на които пиша двойки, плачат като вас, аз... аз ще трябва да се разхождам в този кабинет с галоши!

(Източник: За Жан-Жак Русо и други глупости, Георги Данаилов, Литературен форум, Библиотека Българска сбирка. С. 1997, ISBN 954-9502-12-0)

За какво служи телефонът
Тагамлицки върви по коридора във Факултета по математика. От кабинета на Алипи Матеев се чуват силни викове.

Тагамлицки поздравява студентите в коридора както винаги и пита:

- Извинете, какво прави другарят Матеев? Защо вика така силно?

Студентите с радост обясняват:

- Другарят Матеев говори с Пловдив.

- А, така ли, – учудва се Тагамлицки. – А за тази работа няма ли телефон?


Тагамлицки и Кьобе
От него бликаше своеобразен хумор. Не зная дали той се е запазил у него и през зрелите му години, но винаги при по-късните ни срещи може би под влияние на спомените от младежките години разговорите ни протичаха шеговито дори когато засягахме сериозни въпроси.

След като защити доктората си при проф. Кьобе (лайпцигски университет, 1942-43), Ярослав ми гостува десетина дни в Мюнхен.

От многото комични ситуации, възникнали между него и проф. Кьобе (известен със своята ексцентричност и прекалено самомнение), ще разкажа следния случай: Една сутрин Ярослав заварил в общия им кабинет професора да чете. На учтивия му поздрав професорът, без да проговори или да го погледне, си подал над главата кутрето, за да се здрависат. Подтекстът на тоя необичаен жест бил, че той е „големият" Кьобе. Това не било изолиран случай, чашата на търпението преляла и Ярослав на свой ред уловил с малкия си пръст кутрето на професора. Реакцията била мигновена – „Какво правите?" – извикал разяреният професор. „Извинете – отговорил най-невинно Ярослав, – аз мисля, че това е Ваш възглед и че именно така трябва да се поздравяват хората" ...

инж. Александър Константинов (състудент на Тагамлицки)

Тагамлицки и Брадистилов
Математиците Тагамлицки и Брадистилов участвуват в конкурс за професор. Брадистилов се хвали пред колеги:

- Таги ли? Аз в джоба си го слагам. . .

Наблизо бил Тагамлицки и чул. Приближил се и много възпитано му казал:

- А няма ли да Ви е неудобно, колега Брадистилов, да носите повече акъл в джоба си, отколкото в главата си. . .

Гаджето на Тагамлицки
Едно време, Тагамлицки, още като студент, като една колежка го попитала, има ли си гадже, той отговорил, че Математиката му е гадже.

За готовите "рецепти"
Желаейки да обърне внимание на студентите върху това, че те понякога извършват излишни операции или разсъждения единствено с цел да сведат разглежданата ситуация до някой познат случай, той ни разказваше за домакинята, която имала точно определен начин на действие (или „рецепта" – тогава още не се употребяваше думата алгоритъм), когато иска да свари вода за чай: тя вземала чайника от бюфета, пълнела го с вода на чешмата, слагала го на електрическата печка и включвала тока. Един ден обаче, желаейки да свари вода, тя забелязва, че чайникът не е в бюфета, и започва да го търси. Намира го пълен с вода върху електрическата печка. Какво прави тя тогава? Излива водата, поставя празния чайник в бюфета и ... свежда задачата до познат случай.

проф. Дойчин Дойчинов (асистент на Тагамлицки)

За тухлата
Ярослав Тагамлицки минава пред един новостроящ се блок. Двама късани от него студенти, за да го сплашат, хвърлят пред краката му една тухла четворка.

Без да се стресне ни най малко Тагамлицки се спира, вдига поглед нагоре към сградата и казва:

- Колеги, отново ще ви скъсам!

"Колегите" мълчат и се спотайват.

- Та вие траекторията на една парабола не можете да изчислите като хората!!!


За математиката, медицината и всичко останало
Бог да го прости професор Тагамлицки казваше:

"Като гледам що за хора завършват математика и ме е страх да отида на лекар."

(Източник: sradev – форум в hulite.net)

За какво по-напред?
Казват, че Тагамлицки давал следното обяснение за това, че нямал семейство: "75% от моето сърце са отделени за математиката, 24% – за музиката (перфектен цигулар) и 1% – за какво по-напред?"

K-мерната зала
В коридора на Президиума на БАН Тагамлицки напразно се опитва да разчете малка табелка на една от вратите. Буквите ситни, а и табелката – твърде високо. Търси помощ от преминаващ човек:

- Извинете, – спира го Тагамлицки, – бихте ли ми помогнали с надписа на тази врата?

Човекът се приближава, готов да услужи. За беда той не е съвсем добре със зрението, но поне е висок. Все пак надписът се оказва твърде дребен и за него.

- Ка-мер-на зала – срича той.

- Така ли? – учудва се Тагамлицки, – твърде любопитно. Трябва да се види...

Привлечени от суетнята и комичния вид на двойката пред вратата се събират кибици. Тагамлицки благодари любезно, чука на вратата и влиза.

След минута излиза и с овладяно разочарование обявява:

- Всъщност нищо особено... "Ка" е равно на три!

(Разказа: Димитринка Илиева)