В памет на проф. Ярослав Тагамлицки
Кратки биографични сведения
за Ярослав Тагамлицки
Съдържание
Детство и младост
Учен и преподавател
Научна работа
Лекции и спецкурсове
За математиката в средното училище
Други интереси
Внезапна смърт
Погребението
Надгробно слово от проф. Д. Скордев
Детство и младост
Ярослав-Роман Александров Тагамлицки е роден на 11 септември 1917 г. в гр. Армавир, Русия. Семейството му се преселва в България през 1921 г. През 1936 г. той завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в София. Същата година постъпва в специалността математика в тогавашния Физико-математически факултет на Софийския университет. През 1940 г. завършва висшето си образование и е командирован от Министерството на народната просвета за научна работа в съществуващия тогава Математически институт на Софийския университет. През 1942 и 1943 г. Тагамлицки е на специализация в Лайпцигския университет при известните професори Кьобе и Ван дер Варден. Специализацията му завършва със защита на докторска работа. След завръщането си от специализация отбива военната си служба.
Учен и преподавател
През 1945 г. Ярослав Тагамлицки е назначен за асистент към катедрата по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет, която по това време се ръководи от видния български математик професор Кирил Попов (от 1947 г.—академик). През 1947 г. е избран за частен, а през 1949 г. — за редовен доцент при същата катедра. От 1954 г. Тагамлицки е професор, завеждащ катедрата по диференциално и интегрално смятане. През 1958 г. му е присъдена втора докторска степен — този път съобразно новите правила за научните степени в нашата страна. През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Едновременно с катедрата по диференциално и интегрално смятане ръководи секцията по функционален анализ в Математическия институт на БАН, а след обединяването на двете звена в края на 1970 г.— възникналия в резултат на това обединение сектор по реален и функционален анализ в Единния център по математика и механика.
За изследванията си върху редовете на Дирихле и върху интегралното уравнение на Лаплас Тагамлицки получава през 1947 г. наградата за наука от Комитета за наука, изкуство и култура. През 1952 г. е удостоен с Димитровска награда за труда ,,Изследвания върху Абеловия интерполационен ред“. За научната и преподавателската си дейност е награждаван с орден „Кирил и Методий“, I степен, през 1953 и 1967 г. и с юбилейния медал „25 години народна власт“ през 1969 г. През 1982 г. е удостоен със званието ,,Заслужил деятел на науката“.
Научна работа
Първите си три научни статии Тагамлицки публикува още като студент (през годините 1938 и 1939). Те са посветени на въпроси от математическия анализ, отнасящи се до теоремата за крайните нараствания и до граничен преход под знака на лебеговия интеграл. Следващият му научен труд — докторската му дисертация, защитена в Лайпциг — е в областта на теорията на аналитичните функции.
През периода от 1946 до 1952 г. Тагамлицки публикува цикъл от работи, чиито научни приноси са обединени от явно или неявно изразени идеи във връзка с ролята на понятието неразложимост в математическия анализ (една от тези работи е награденият с Димитровска награда труд, за който стана дума преди малко; присъдената през 1958 г. втора докторска степен е също във връзка с резултатите от този труд). Първите общи теореми на Тагамлицки, които се отнасят до това понятие, са доказани в три негови статии, излезли от печат съответно през 1949, 1952 и 1954 г. Тези теореми са от областта на функционалния анализ. Резултатите, съдържащи се в последните две от тези статии, представляват основата на разработен от Тагамлицки индуктивен метод за доказване на свойства на различни математически обекти. Тагамлицки и неговите ученици и сътрудници дават многобройни приложения на този метод към въпроси от класическия математически анализ. Средище на тази интензивна и плодотворна дейност става ръководеният от проф. Тагамлицки научен кръжок към катедрата по диференциално и интегрално смятане. В този кръжок са се оформили като научни работници много от математиците, които днес водят активна изследователска и преподавателска дейност.
През 1963 г. Тагамлицки осъществява едно твърде широко обобщение на теоремите, на които се основава споменатият индуктивен метод. Известната теорема на Крейн и Милман се оказва твърде специален случай на доказаната обща теорема, наречена „теорема за топологичната индукция“. Преди това Тагамлицки дава широко обобщение и на една важна теорема за отделимост на изпъкнали множества, както и на основната теорема на Тихонов за компактност на топологични произведения. Дава приложения на теоремата за топологична индукция към различни въпроси, които не са се поддавали на третиране с помощта на известните преди това теореми. След 1970 г. Тагамлицки разработва и нови подходи към теорията на многообразията и към някои математически въпроси от теоретичната физика.
Лекции и спецкурсове
От началото на своята академична кариера до последните си дни Тагамлицки участвува най-активно в процеса на обучение на студентите. Преди около 60 години разработва първия съвременен курс по диференциално и интегрално смятане в България и го преподава до края на живота си, като непрестанно внася подобрения и усъвършенствувания. Учебникът му по диференциално и интегрално смятане, който излиза в шест издания през периода 1954—1978 г., се откроява със своите високи качества не само в нашата, но и в световната учебна литература. Лекциите си той изнася със забележително педагогическо майсторство и полага огромни грижи, за да осигури сериозното усвояване на преподадения материал. В течение на няколко десетилетия чете и спецкурсове от различни други области на математиката като: теория на реалните функции, интегрални уравнения, комбинаторна топология, редове на Фурие, обобщени функции. Особено важно място в преподавателската дейност на Тагамлицки заемат неговите лекции по функционален анализ, които той чете повече от четвърт век и които са тясно свързани с неговите собствени изследвания.
За математиката в средното училище
В продължение на целия си преподавателски път в Софийския университет поддържа връзки и със средното училище. Многократно чете лекции пред ученици върху подходящи въпроси от математиката. Разработва нов метод за преподаването на основите на математическия анализ в средното училище и в течение на една учебна година лично участвува в експерименталното прилагане на този метод в едно столично училище. С лекции по въпросите на преподаването в средното училище и в университета участвува и в някои пролетни конференции на Съюза на математиците в България.
Личността и делото на Ярослав Тагамлицки оставиха дълбока и ярка следа в историята на нашата наука и нашето образование и в душите на широк кръг хора от няколко поколения.
Други интереси
Освен в областта на математиката Тагамлицки извършва систематични проучвания и по въпроси от археологията, езикознанието и медицината. Предлага нови идеи и в учението за тоналностите в музиката. За съжаление резултатите на Тагамлицки в споменатите други области на знанието поне засега са трудновъзстановими, понеже той, както изглежда, не е оставил подробни писмени изложения на тези резултати.
Внезапна смърт
Съобщение от редакционната Колегия на сп. „Обучението по математика":
На 28 ноември 1983 г. внезапно се помина видният български учен, неповторим преподавател и педагог член-кореспондент проф. д-р Ярослав Александров Тагамлицки — ръководител на Сектора по реален и функционален анализ при Единния център по математика и механика — София,
Угасна един живот, отдаден всецяло на науката, преподаването и нравственото усъвършенствуване. Изключителната му математическа и общокултурна ерудиция и постоянната висока взискателност на проф. Тагамлицки преди всичка към себе си му осигуриха научни постижения от най-висока стойност. Голямата му отзивчивост и неповторимото му умение да създава естествен контакт между себе си и аудиторията му спечелиха уважението и любовта на всички, които са имали щастието да бъдат негови студенти или колеги. До последния си ден той се ползуваше от нескритата обич на студентите — така трогателно изпратили го и в последния му път.
Българската математическа общественост загуби един от най-ярките си представители, възпитал много поколения учители и научни работници. Проф. Тагамлицки никога не е преставал активно да се интересува и более за разрешаването на проблемите на образованието по математика в средното училище.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ
Погребението*
"... По дългия път към затънтената алея, където чакаше прясно изкопаният гроб (разправят, че нямало място, едвам издействували този на майка му), се проточи огромно шествие.
Не видях някой да се отклони встрани, за да се прибере на топло, както обикновено става. Явно бе, че хората са се събрали по собствена воля да го изпратят, а не по принуда. И всеки носеше, макар и посърнали есенни цветя, но никой не бе дошъл с празни ръце. Това също не става по сценарий. Особено в ръцете на младежите тези жалки, клюмнали китки бяха по-изразителни от 20-те (преброих ги) официални венци с траурни ленти.
Едно момче питаше съседа си: "Какво е това стенокардия?" Другото се помъчи да обясни: "Нещо на сърцето, навярно от преумора..." Всички знаеха, че на 28-и му станало лошо пред зъболекарския кабинет в зданието на БАН, имало много хора в чакалнята, той отишъл в съседната стая и там. Първа помощ зъболекарката се опитала да му даде, но било късно. Четири часа чакали да го прибере кола от бързата служба, този ден имало много случаи на сърдечни кризи. Атмосферното налягане изведнъж силно спаднало. Валя проливен дъжд. ...
...
Боян [Пенков] си спомня: "През 1946 г., тъкмо постъпих студент по математика, проф. Кирил Попов се разболя и цял семестър отсъствуваше. ... Лекциите пое Тагамлицки, тогава доста млад, бил е 28-29-годишен, но на вид същият си остана и до днес, както е в ковчега: свит, леко прегърбен, дребен. На катедрата се преобразяваше, просто грабваше душите на студентите, най-вече на първокурсниците. ... Повече от 30 години Тагамлицки владееше идещите поколения, всички са минали през неговото влияние. Той за пръв път създаде у нас школа от математици, въведе спец-курсове, обгради се с млади, способни хора, обнови самия метод на преподаване, твореше наука. . .""
Надгробно слово**
от проф. Димитър Скордев
(тогава доцент и рьководител на сектор "Математическа логика" в ЕЦММ)
Опечалени близки на покойника и колеги!
Предстои ни да се сбогуваме с един голям човек, с един от онези хора, чиято ценност и незаменимост успяваме да почувствуваме напълно, едва когато ги загубим. Улисани в неотложни задачи, които стоят пред нас всеки ден, ние бяхме свикнали да възприемаме като нещо обичайно дейността на проф. Ярослав Тагамлицки — една дейност, изключителна по дълбочина, важност, разностранност и съвършенство. Ние приемахме това, което вършеше той, като нещо, което не може да бъде иначе — така, както приемаме светлината на слънцето или пък обичта към нас на нашите родители, докато ги имаме на този свят. В нашите представи Факултетът, Институтът, българската математика бяха неразривно свързани с името на Тагамлицки и трудно можехме да си представим колко по-различно биха могли да изглеждат нещата без него. Дойде обаче един ужасен миг и ние сме пред лицето на страшната истина, потресени от огромната и безвъзвратна загуба. Чувствуваме се неизмеримо обеднели, лишени от една от големите нравствени опори в нашия живот.
Със смъртта на проф. Тагамлицки българската математическа наука се лиши от един от своите най-видни и ярки представители, с когото тя може да се гордее и на когото дължи немалък дял от своя напредък през последните четири десетилетия. Проф. Тагамлицки допринесе изключително много за развитието на нашата математика както чрез забележителните си научни постижения, така и чрез подготовката и въвеждането в изследователската работа на цяло поколение по-млади математици. Основните научни заслуги на проф. Тагамлицки бяха в областта на класическия и функционалния анализ. Искам обаче да отбележа, че и други области на математиката, на пръв поглед далечни от основните научни интереси на Тагамлицки, са били предмет на неговото внимание и са изпитали благотворното му влияние. Една такава област е и математическата логика. Вероятно малцина знаят, че още през една от първите следвоенни години асистентът Тагамлицки е изнесъл доклад за нея пред математическата колегия. Освен това подчертаното внимание на проф. Тагамлицки към логическата страна на преподавания материал несъмнено създаваше благоприятна почва за ориентиране към въпросите на математическата логика на част от студентите, слушали неговите лекции и ползували великолепните му учебници.
Несъмнено научното дело на проф. Ярослав Тагамлицки е наше скъпоценно национално богатство и важно достояние на съвременната математика в света, но не по-малко е значението и на неговата преподавателска дейност. Смъртта изтръгна от нашите редици един човек, който гледаше на преподавателската работа като на най-важната своя задача пред обществото и народа. Проф. Тагамлицки не жалеше сили и време, за да изпълнява тази задача възможно най-резултатно. Неговата всеотдайност беше наистина неимоверна. Благодарение на нея хиляди студенти са получили не само солидна математическа подготовка, но и прекрасен пример за сериозно и задълбочено отношение към труда. До последните дни на живота си, въпреки някои тревожни признаци, че не всичко е наред със здравето, проф. Тагамлицки носеше изключително голяма преподавателска натовареност. Дори н тези от нас, които знаеха нещо за неприятностите във връзка със здравето му, не подозираха колко е сериозна опасността, защото той беше както винаги преизпълнен с енергия, неговият блестящ ум показваше във всичко познатата ни забележителна проникваща сила, неговите научни занимания и интереси бяха все така разностранни, както по-рано.
Внезапната смърт на проф. Ярослав Тагамлицки е една жестока изненада за всички ни, едно съвсем ненавременно прекъсване на неговата кипяща дейност в полза на обществото. Особено тежък е ударът за тези от вас, които са имали щастието да бъдат ученици на проф. Тагамлицки и са се оформили като преподаватели и научни работници под огромното въздействие на неговата ярка индивидуалност. Той беше духовен баща и мъдър наставник за всички тези хора. Дори и онези от тях, които, подобно на мен, се насочиха по-късно към научни занимания в други направления на математиката, можеха да разчитат на неизменния му интерес към тяхната работа, на неговите разумни и компетентни съвети и на безкрайната му доброжелателност. Уви, сега, когато проф. Тагамлицки вече не е сред живите, аз виждам, че вероятно и той също е имал нужда от повече внимание и интерес от наша страна към неговите научни изследвания. Много са ценните негови идеи и резултати, за които той е споменавал пред един или друг от нас, но които ние не познаваме в подробности. Сигурно не са малко и онези негови постижения, за които изобщо не сме узнали и никога няма да узнаем поради ненадейната му смърт и поради това, че той публикуваше малко. Очевидно ще бъдат нужни съгласувани и настойчиви усилия, за да могат да бъдат издирени и направени достояние на математическата общественост възможно повече от неговите научни резултати.
В тази печална минута, когато се прощаваме завинаги с големия учен, педагог и човек Ярослав Тагамлицки, ние трябва да помислим как най-добре бихме могли да зачетем неговата памет. Много неща могат да се предложат, но две от тях аз смятам за най-важни. Първото е — да се продължи научното дело на Тагамлицки. Това, разбира се, е по силите само на сравнително малко хора — неговите непосредствени последователи в науката. Второто от тези две неща обаче е по силите на всички ни. То е — да се стремим да постъпваме винаги така честно, безкористно и всеотдайно, както ни учи примерът на неговия живот.
Дълбок поклон пред светлата памет на нашия незабравим учител и колега проф. д-р Ярослав Тагамлицки!
* От "Погребението", в Блага Димитрова, "Отсам и отвъд". „КОТАР'88“, София, 1992 (стр. 311-319).
** Надгробното слово е по сп. „Обучението по математика", София, 1983.
Ярослав-Роман Александров Тагамлицки е роден на 11 септември 1917 г. в гр. Армавир, Русия. Семейството му се преселва в България през 1921 г. През 1936 г. той завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в София. Същата година постъпва в специалността математика в тогавашния Физико-математически факултет на Софийския университет. През 1940 г. завършва висшето си образование и е командирован от Министерството на народната просвета за научна работа в съществуващия тогава Математически институт на Софийския университет. През 1942 и 1943 г. Тагамлицки е на специализация в Лайпцигския университет при известните професори Кьобе и Ван дер Варден. Специализацията му завършва със защита на докторска работа. След завръщането си от специализация отбива военната си служба.
Учен и преподавател
През 1945 г. Ярослав Тагамлицки е назначен за асистент към катедрата по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет, която по това време се ръководи от видния български математик професор Кирил Попов (от 1947 г.—академик). През 1947 г. е избран за частен, а през 1949 г. — за редовен доцент при същата катедра. От 1954 г. Тагамлицки е професор, завеждащ катедрата по диференциално и интегрално смятане. През 1958 г. му е присъдена втора докторска степен — този път съобразно новите правила за научните степени в нашата страна. През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Едновременно с катедрата по диференциално и интегрално смятане ръководи секцията по функционален анализ в Математическия институт на БАН, а след обединяването на двете звена в края на 1970 г.— възникналия в резултат на това обединение сектор по реален и функционален анализ в Единния център по математика и механика.
За изследванията си върху редовете на Дирихле и върху интегралното уравнение на Лаплас Тагамлицки получава през 1947 г. наградата за наука от Комитета за наука, изкуство и култура. През 1952 г. е удостоен с Димитровска награда за труда ,,Изследвания върху Абеловия интерполационен ред“. За научната и преподавателската си дейност е награждаван с орден „Кирил и Методий“, I степен, през 1953 и 1967 г. и с юбилейния медал „25 години народна власт“ през 1969 г. През 1982 г. е удостоен със званието ,,Заслужил деятел на науката“.
Научна работа
Първите си три научни статии Тагамлицки публикува още като студент (през годините 1938 и 1939). Те са посветени на въпроси от математическия анализ, отнасящи се до теоремата за крайните нараствания и до граничен преход под знака на лебеговия интеграл. Следващият му научен труд — докторската му дисертация, защитена в Лайпциг — е в областта на теорията на аналитичните функции.
През периода от 1946 до 1952 г. Тагамлицки публикува цикъл от работи, чиито научни приноси са обединени от явно или неявно изразени идеи във връзка с ролята на понятието неразложимост в математическия анализ (една от тези работи е награденият с Димитровска награда труд, за който стана дума преди малко; присъдената през 1958 г. втора докторска степен е също във връзка с резултатите от този труд). Първите общи теореми на Тагамлицки, които се отнасят до това понятие, са доказани в три негови статии, излезли от печат съответно през 1949, 1952 и 1954 г. Тези теореми са от областта на функционалния анализ. Резултатите, съдържащи се в последните две от тези статии, представляват основата на разработен от Тагамлицки индуктивен метод за доказване на свойства на различни математически обекти. Тагамлицки и неговите ученици и сътрудници дават многобройни приложения на този метод към въпроси от класическия математически анализ. Средище на тази интензивна и плодотворна дейност става ръководеният от проф. Тагамлицки научен кръжок към катедрата по диференциално и интегрално смятане. В този кръжок са се оформили като научни работници много от математиците, които днес водят активна изследователска и преподавателска дейност.
През 1963 г. Тагамлицки осъществява едно твърде широко обобщение на теоремите, на които се основава споменатият индуктивен метод. Известната теорема на Крейн и Милман се оказва твърде специален случай на доказаната обща теорема, наречена „теорема за топологичната индукция“. Преди това Тагамлицки дава широко обобщение и на една важна теорема за отделимост на изпъкнали множества, както и на основната теорема на Тихонов за компактност на топологични произведения. Дава приложения на теоремата за топологична индукция към различни въпроси, които не са се поддавали на третиране с помощта на известните преди това теореми. След 1970 г. Тагамлицки разработва и нови подходи към теорията на многообразията и към някои математически въпроси от теоретичната физика.
Лекции и спецкурсове
От началото на своята академична кариера до последните си дни Тагамлицки участвува най-активно в процеса на обучение на студентите. Преди около 60 години разработва първия съвременен курс по диференциално и интегрално смятане в България и го преподава до края на живота си, като непрестанно внася подобрения и усъвършенствувания. Учебникът му по диференциално и интегрално смятане, който излиза в шест издания през периода 1954—1978 г., се откроява със своите високи качества не само в нашата, но и в световната учебна литература. Лекциите си той изнася със забележително педагогическо майсторство и полага огромни грижи, за да осигури сериозното усвояване на преподадения материал. В течение на няколко десетилетия чете и спецкурсове от различни други области на математиката като: теория на реалните функции, интегрални уравнения, комбинаторна топология, редове на Фурие, обобщени функции. Особено важно място в преподавателската дейност на Тагамлицки заемат неговите лекции по функционален анализ, които той чете повече от четвърт век и които са тясно свързани с неговите собствени изследвания.
За математиката в средното училище
В продължение на целия си преподавателски път в Софийския университет поддържа връзки и със средното училище. Многократно чете лекции пред ученици върху подходящи въпроси от математиката. Разработва нов метод за преподаването на основите на математическия анализ в средното училище и в течение на една учебна година лично участвува в експерименталното прилагане на този метод в едно столично училище. С лекции по въпросите на преподаването в средното училище и в университета участвува и в някои пролетни конференции на Съюза на математиците в България.
Личността и делото на Ярослав Тагамлицки оставиха дълбока и ярка следа в историята на нашата наука и нашето образование и в душите на широк кръг хора от няколко поколения.
Други интереси
Освен в областта на математиката Тагамлицки извършва систематични проучвания и по въпроси от археологията, езикознанието и медицината. Предлага нови идеи и в учението за тоналностите в музиката. За съжаление резултатите на Тагамлицки в споменатите други области на знанието поне засега са трудновъзстановими, понеже той, както изглежда, не е оставил подробни писмени изложения на тези резултати.
Внезапна смърт
Съобщение от редакционната Колегия на сп. „Обучението по математика":
На 28 ноември 1983 г. внезапно се помина видният български учен, неповторим преподавател и педагог член-кореспондент проф. д-р Ярослав Александров Тагамлицки — ръководител на Сектора по реален и функционален анализ при Единния център по математика и механика — София,
Угасна един живот, отдаден всецяло на науката, преподаването и нравственото усъвършенствуване. Изключителната му математическа и общокултурна ерудиция и постоянната висока взискателност на проф. Тагамлицки преди всичка към себе си му осигуриха научни постижения от най-висока стойност. Голямата му отзивчивост и неповторимото му умение да създава естествен контакт между себе си и аудиторията му спечелиха уважението и любовта на всички, които са имали щастието да бъдат негови студенти или колеги. До последния си ден той се ползуваше от нескритата обич на студентите — така трогателно изпратили го и в последния му път.
Българската математическа общественост загуби един от най-ярките си представители, възпитал много поколения учители и научни работници. Проф. Тагамлицки никога не е преставал активно да се интересува и более за разрешаването на проблемите на образованието по математика в средното училище.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ
Погребението*
"... По дългия път към затънтената алея, където чакаше прясно изкопаният гроб (разправят, че нямало място, едвам издействували този на майка му), се проточи огромно шествие.
Не видях някой да се отклони встрани, за да се прибере на топло, както обикновено става. Явно бе, че хората са се събрали по собствена воля да го изпратят, а не по принуда. И всеки носеше, макар и посърнали есенни цветя, но никой не бе дошъл с празни ръце. Това също не става по сценарий. Особено в ръцете на младежите тези жалки, клюмнали китки бяха по-изразителни от 20-те (преброих ги) официални венци с траурни ленти.
Едно момче питаше съседа си: "Какво е това стенокардия?" Другото се помъчи да обясни: "Нещо на сърцето, навярно от преумора..." Всички знаеха, че на 28-и му станало лошо пред зъболекарския кабинет в зданието на БАН, имало много хора в чакалнята, той отишъл в съседната стая и там. Първа помощ зъболекарката се опитала да му даде, но било късно. Четири часа чакали да го прибере кола от бързата служба, този ден имало много случаи на сърдечни кризи. Атмосферното налягане изведнъж силно спаднало. Валя проливен дъжд. ...
...
Боян [Пенков] си спомня: "През 1946 г., тъкмо постъпих студент по математика, проф. Кирил Попов се разболя и цял семестър отсъствуваше. ... Лекциите пое Тагамлицки, тогава доста млад, бил е 28-29-годишен, но на вид същият си остана и до днес, както е в ковчега: свит, леко прегърбен, дребен. На катедрата се преобразяваше, просто грабваше душите на студентите, най-вече на първокурсниците. ... Повече от 30 години Тагамлицки владееше идещите поколения, всички са минали през неговото влияние. Той за пръв път създаде у нас школа от математици, въведе спец-курсове, обгради се с млади, способни хора, обнови самия метод на преподаване, твореше наука. . .""
Надгробно слово**
от проф. Димитър Скордев
(тогава доцент и рьководител на сектор "Математическа логика" в ЕЦММ)
Опечалени близки на покойника и колеги!
Предстои ни да се сбогуваме с един голям човек, с един от онези хора, чиято ценност и незаменимост успяваме да почувствуваме напълно, едва когато ги загубим. Улисани в неотложни задачи, които стоят пред нас всеки ден, ние бяхме свикнали да възприемаме като нещо обичайно дейността на проф. Ярослав Тагамлицки — една дейност, изключителна по дълбочина, важност, разностранност и съвършенство. Ние приемахме това, което вършеше той, като нещо, което не може да бъде иначе — така, както приемаме светлината на слънцето или пък обичта към нас на нашите родители, докато ги имаме на този свят. В нашите представи Факултетът, Институтът, българската математика бяха неразривно свързани с името на Тагамлицки и трудно можехме да си представим колко по-различно биха могли да изглеждат нещата без него. Дойде обаче един ужасен миг и ние сме пред лицето на страшната истина, потресени от огромната и безвъзвратна загуба. Чувствуваме се неизмеримо обеднели, лишени от една от големите нравствени опори в нашия живот.
Със смъртта на проф. Тагамлицки българската математическа наука се лиши от един от своите най-видни и ярки представители, с когото тя може да се гордее и на когото дължи немалък дял от своя напредък през последните четири десетилетия. Проф. Тагамлицки допринесе изключително много за развитието на нашата математика както чрез забележителните си научни постижения, така и чрез подготовката и въвеждането в изследователската работа на цяло поколение по-млади математици. Основните научни заслуги на проф. Тагамлицки бяха в областта на класическия и функционалния анализ. Искам обаче да отбележа, че и други области на математиката, на пръв поглед далечни от основните научни интереси на Тагамлицки, са били предмет на неговото внимание и са изпитали благотворното му влияние. Една такава област е и математическата логика. Вероятно малцина знаят, че още през една от първите следвоенни години асистентът Тагамлицки е изнесъл доклад за нея пред математическата колегия. Освен това подчертаното внимание на проф. Тагамлицки към логическата страна на преподавания материал несъмнено създаваше благоприятна почва за ориентиране към въпросите на математическата логика на част от студентите, слушали неговите лекции и ползували великолепните му учебници.
Несъмнено научното дело на проф. Ярослав Тагамлицки е наше скъпоценно национално богатство и важно достояние на съвременната математика в света, но не по-малко е значението и на неговата преподавателска дейност. Смъртта изтръгна от нашите редици един човек, който гледаше на преподавателската работа като на най-важната своя задача пред обществото и народа. Проф. Тагамлицки не жалеше сили и време, за да изпълнява тази задача възможно най-резултатно. Неговата всеотдайност беше наистина неимоверна. Благодарение на нея хиляди студенти са получили не само солидна математическа подготовка, но и прекрасен пример за сериозно и задълбочено отношение към труда. До последните дни на живота си, въпреки някои тревожни признаци, че не всичко е наред със здравето, проф. Тагамлицки носеше изключително голяма преподавателска натовареност. Дори н тези от нас, които знаеха нещо за неприятностите във връзка със здравето му, не подозираха колко е сериозна опасността, защото той беше както винаги преизпълнен с енергия, неговият блестящ ум показваше във всичко познатата ни забележителна проникваща сила, неговите научни занимания и интереси бяха все така разностранни, както по-рано.
Внезапната смърт на проф. Ярослав Тагамлицки е една жестока изненада за всички ни, едно съвсем ненавременно прекъсване на неговата кипяща дейност в полза на обществото. Особено тежък е ударът за тези от вас, които са имали щастието да бъдат ученици на проф. Тагамлицки и са се оформили като преподаватели и научни работници под огромното въздействие на неговата ярка индивидуалност. Той беше духовен баща и мъдър наставник за всички тези хора. Дори и онези от тях, които, подобно на мен, се насочиха по-късно към научни занимания в други направления на математиката, можеха да разчитат на неизменния му интерес към тяхната работа, на неговите разумни и компетентни съвети и на безкрайната му доброжелателност. Уви, сега, когато проф. Тагамлицки вече не е сред живите, аз виждам, че вероятно и той също е имал нужда от повече внимание и интерес от наша страна към неговите научни изследвания. Много са ценните негови идеи и резултати, за които той е споменавал пред един или друг от нас, но които ние не познаваме в подробности. Сигурно не са малко и онези негови постижения, за които изобщо не сме узнали и никога няма да узнаем поради ненадейната му смърт и поради това, че той публикуваше малко. Очевидно ще бъдат нужни съгласувани и настойчиви усилия, за да могат да бъдат издирени и направени достояние на математическата общественост възможно повече от неговите научни резултати.
В тази печална минута, когато се прощаваме завинаги с големия учен, педагог и човек Ярослав Тагамлицки, ние трябва да помислим как най-добре бихме могли да зачетем неговата памет. Много неща могат да се предложат, но две от тях аз смятам за най-важни. Първото е — да се продължи научното дело на Тагамлицки. Това, разбира се, е по силите само на сравнително малко хора — неговите непосредствени последователи в науката. Второто от тези две неща обаче е по силите на всички ни. То е — да се стремим да постъпваме винаги така честно, безкористно и всеотдайно, както ни учи примерът на неговия живот.
Дълбок поклон пред светлата памет на нашия незабравим учител и колега проф. д-р Ярослав Тагамлицки!
* От "Погребението", в Блага Димитрова, "Отсам и отвъд". „КОТАР'88“, София, 1992 (стр. 311-319).
** Надгробното слово е по сп. „Обучението по математика", София, 1983.